Световни тенденции в рециклирането

Световни тенденции в рециклирането на отпадъците

Световната индустрия за рециклиране се очаква да достигне 2 трилиона долара до 2020 г. Около 3.5 милиарда души по цялата планета все още нямат достъп до основни услуги за управление на отпадъците, докато до 70% от всички отпадъци понастоящем сe депонират.

Като се има предвид, че по-голямата част от световните отпадъци все още не са преработени, има „значителен“ потенциал за насърчаване на устойчиви практики. В действителност анализаторите очакват, че „екологизирането“ на сектора за управление на отпадъците ще увеличи рециклирането на твърдите битови отпадъци с 3,5 пъти, както и ще удвои рециклирането на промишлени отпадъци.

Световни тенденции в рециклирането – стимули

Каква е най-добрата политика за стимулиране на рециклирането? Нито една политика не предлага правилното решение за всяка страна, твърди едно скорошно световно проучване. И все пак основните съставки включват цели, икономически стимули и повишаване на общественото самосъзнание чрез масова информираност.

Общественият интерес към рециклирането се е увеличил драстично през последните 15 години в индустриализирания свят. Този интерес се дължи на редица фактори, включително опасения за увеличаване на генерирането на отпадъци и намаляване на капацитета на депата, замърсяване на въздуха от изгаряне и общо оценяване на необходимостта от опазване на околната среда. В отговор в световен мащаб през последните няколко година е приложен широк набор от политики, регламенти и програми. Някои политики са набелязали цели за увеличаване на предлагането на събрани рециклирани материали. Това включва промяна на изискванията за рециклиране в домакинствата и предприятията, забрана на рециклирането от депониране, създаване на програми за възстановяване на депозити и създаване на финансови стимули за разделяне на източника и намаляване на отпадъците. Други политики са предназначени да стимулират търсенето на рециклирани материали. Те включват насоки за закупуване на рециклирани продукти, изисквания за минимално рециклирано съдържание и данъчни стимули за продукти с рециклирано съдържание.

Системи за управление на околната среда – справяне с отпадъка

В някои страни бяха въведени всеобхватни рамки за разширена отговорност на производителите (EPR), които да са насочени към търсенето и предлагането. Политиките за EPR прехвърлят отговорността за постигане на определени от правителството цели за рециклиране на индустриите, които произвеждат рециклируемите продукти. Правителствата все повече насърчават индустриите да приемат системи за управление на околната среда (СУОС).

В световен мащаб се наблюдава тенденция държавите да алармират гражданите за опасностите от този вид отпадъци. Те ги приканят да купуват и съответно да изхвърлят по-малко техника. Същите страни приемат общонационални ‘зелени’ сратегии и разработват мащабни кампании за справяне с отпадъците. Това включва разделно събиране на отпадъците, преработването им и създаване на нови продукти от тях и др. Един такъв пример е проект, наложен във Великобритания. Там изхвърленият пластмасов материал заменя значително количество битум, извлечен от изкопаеми горива. Той го замества с пелети, извлечени от битови отпадъци, като пластмасови бутилки и опаковки, като по този начин заменя асфалта. Това дава възможност да се строят пътища, каквито има реализирани вече няколко, които не само са по-издръжливи от стандартния асфалт, но и са по-екологични.

Топ 10

Най-„зелени“ или най-рециклиращи отпадъците (вкл. строителни такива) страни са:

• Австрия
• Германия
• Тайван
• Египет (жителите на Загалейн в Кайро)
• Бразилия
• Сингапур
• Южна Кореа
• Великобритания
• Италия
• Франция

Гореспоменатите места са първите десет държави за рециклиране на отпадъци в света по различни причини с техните собствени уникални подходи към процесите на рециклиране. Както изглежда, за да се постигне висок процент на успех за национална програма за рециклиране на боклука, общността изисква едно или всички от тези качества: организация – било то чрез законодателство, индустрия или предприемачество – стимул: личен мотив или финансова необходимост; практики за изграждане на културни навици.

Рециклиране на електронни отпадъци

Друг аспект на рециклирането на битови и строителни отпадъци в световен мащаб, който не трябва да бъде пренебрегван,  е наистина бързо развиващата се индустрия за рециклиране на електронни отпадъци или т.нар. „e-waste“.

Бързият растеж и популярността на домашната електроника, от лаптопи през смартфони до телевизори с плосък екран, превръща това поле в глобална индустрия на стойност милиарди долари.

Световни тенденции в рециклирането на e-отпадък

Технологичният напредък обаче създава още едно глобално явление. Предизвикателството за това какво да правим с всички използвани лаптопи, таблети, компютри, екранни монитори, електроинструменти и други устройства. Особено щом се счупят, остареят или се заменят с подобрени версии.

Става все по-ясно, че тези устройства могат да представляват потенциално опасни екологични рискове, ако се поставят с други битови отпадъци в депо за отпадъци. Те не могат да се изхвърлят за извозване в контейнерите за боклук. Видно е че трябва решение, както е решен въпроса със строителния боклук.

В резултат на това общностите по света търсят иновативни начини да се справят с масово увеличения растеж на т.нар. „Електронни отпадъци“.

Отговорът е нарастването на растящия пазар за рециклиране на електронни отпадъци. Той е отговорил както на прогресивната популярност на потребителската електроника, така и на нарастващата непопулярност на тези продукти в депата за отпадъци. И двете тенденции със сигурност ще продължат.

Тъй като устройствата стават по-сложни всяка година, по-старите версии бързо стават неактуални. Това са много продукти, които преживяват тяхната полезност. Тъй като продължителността на живота на тези продукти е по-кратка, количеството на електронните отпадъци расте.

Какви са рисковете за околната среда?

Въпреки че електронните отпадъци все още отиват в депа за отпадъци в много държави, рисковете за околната среда са добре известни. Тези продукти съдържат олово, кадмий, берилий, живак и забавители на горенето. Те могат да създадат сериозни екологични заплахи за околните подземни води.

Изчислено е, че електронните отпадъци съдържат повече от 75% от опасните за околната среда отпадъци, които се намират в депата за отпадъци. Не само че за производството на един електронен уред се използва значително по-голямо количество вода и ресурсите, вложени в него, са скъпи. Но също така и времето, необходимо за тяхното разграждане при изхвърляне в депата, е многократно по-дълго от това на един обикновен отпадък.

Все по-голям брой държави признават ползите от това, че не позволяват тези използвани продукти да бъдат извозени с контейнери за боклук в депата за отпадъци и вместо това да намерят начини за тяхното рециклиране.