Къде изчезват парите от тол таксите? Разследване по български пътища

Парите от тол таксите в България трябва да финансират поддръжката и модернизацията на републиканската пътна мрежа. Очакванията на обществото са ясни: повече средства – по-добри пътища. Реалността обаче показва друго. В тази статия ще проследим къде „изчезват“ събраните средства и какви са слабостите в управлението на системата. 🚧

📊 Колко средства се събират от тол такси?

За 2023 година приходите от тол таксите надхвърлят 850 млн. лева. Над 70% от събраната сума идва от тежкотоварния трафик. Данните са представени от Агенция „Пътна инфраструктура“ и според тях ежемесечно се събират между 70 и 85 млн. лева.

🧾 Къде би трябвало да отиват тези средства?

Събраните средства отиват за поддържка на републиканската пътна мрежа, рехабилитация на амортизирани участъци, строеж на нови пътни отсечки, модернизация на инфраструктурата и последно, но не на последно място контрол и мониторинг на трафика.

🚧 Какво показват реалните резултати?

Над 42% от републиканската мрежа е в лошо състояние, според данни от МРРБ. От планираните за ремонт участъци през 2023 година са изпълнени само 62%. В множество региони липсват отчети за реално извършена рехабилитация. Част от обществените поръчки са обявявани, но не се завършват или се прекратяват.

📉 Как се разпределят средствата?

🕵️‍♂️ Кои са основните проблеми в управлението?

• Липса на прозрачност при възлагането на поръчки;
• Забавени или непрозрачни търгове;
• Ограничен обществен достъп до отчети на АПИ;
• Слабо взаимодействие между институции;
• Ниска ефективност на електронния контрол.

📡 Контрол и санкции – работи ли системата?

Около 18% от всичките пътни превозни средства не плащат реалната дължима сума към държавата. Камерите за контрол покриват по – малко от 50% от ключовите пътища. Санкциите често се обжалват успешно поради некачественото заснемане или неточни данни от страна на държавата. Глобите се събират частично т.е. под 60% от издадените фишове се плащат.

🧮 Какво се препоръчва от експертите?

• Пълна ревизия на изразходваните средства;
• Отчетност на всяка вложена сума – по регион и дейност;
• Независим одит от външни институции;
• По-строг контрол върху изпълнителите на ремонти;
• Интеграция на блокчейн технологии за прозрачност.

📢 Граждански натиск и публичност

Увеличава се броят на сигнали от граждани в платформата Helpbook и през мобилните приложения. Повече НПО-та настояват за отворени данни, вкл. GPS-тракинг на ремонти, сканирани договори и данни за изпълнение. Местните инициативи събират подписи за реално проследяване на паричния поток от тол системата.

📎 Примери от други държави

Тол системата в България има потенциал за устойчиво финансиране на пътната мрежа. Проблемът не е в липсата на пари, а в липсата на прозрачност, контрол и реална отчетност.